Д-р Стоян Генадиев: Интересът ми към съдовата хирургия е генетично заложен
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Стоян Генадиев приключва Медицински университет София през 2007 година Специалност „ Съдова хирургия “ придобива през 2014 година През 2015 година сполучливо пази докторантура на тематика “Избор на способ за лекуване на пациенти с варикозна болест ”. Има над 50 научни изявления и известия в наши и непознати научни списания.
От 2007 година до 2015 година работи в Клиниката по съдова хирургия и ангиология към УМБАЛ " Св. Екатерина " в София. През 2009 година става помощник в Катедрата по сърдечно-съдова хирургия към Медицински университет - София. От 2015 година до 2019 година работи като съдов хирург в МБАЛ " Уни Хоспитал " - Панагюрище. От 2019 година практикува в Отделение по съдова хирургия към УМБАЛ " Канев " - Русе, като през декември 2022 година печели конкурс и е назначен за шеф на отделението.
Има над 50 научни изявления и известия в наши и непознати научни списания.
Д-р Генадиев, по какъв начин избрахте да се посветите на съдовата хирургия?
Голяма част от решенията в живота на всеки човек, в това число и изборът на занятие, съгласно мен идват като резултат от една комплицирана композиция от мощно предпочитание, познания и доста труд. Интересът към медицината и по-специално към съдовата хирургия при мен се появи естествено, може да се каже, че той ми е генетично заложен, защото моите родители са лекари. Моят татко доктор Георги Георгиев повече от 30 години е управлявал отделението по съдова хирургия в русенската регионална болница.
Има още един доста значим фактор, който се оказа един тип катализатор на моя избор – това бе едно удобно събитие, което се появи още в студентските ми години и по-късно предопредели моя избор. По време на следването ми в Медицински университет - София започнаха годините на бурно развиване на частното опазване на здравето у нас, разкриваха се нови огромни болнични структури, изключително в столицата. Тъй като изискванията в новите лечебни заведения като материална база, финансови параметри и организация бяха надалеч по-добри от тези в държавните, доста от наложилите се експерти дружно със своите екипи взеха решение да трансформират работните си места. Това докара до „ обезкървяване “ на част от държавните структури, както се случи и с Клиниката по съдова хирургия на УМБАЛ „ Св. Екатерина “ - София.
По тези аргументи още в предпоследната година на висшето си обучение взех решение да стартира работа като доброволец под управлението на проф. Тодор Захариев, на който съм извънредно признателен за помощта, поддръжката и знанията, които ми е дал през годините.
Професионалният Ви път минава през доста и разнообразни клиники – УМБАЛ „ Св. Екатерина “ - София, УМБАЛ „ Александровска “ - София, УМБАЛ „ Уни Хоспитал “ - Панагюрище, както и в лечебни заведения отвън България. С какво Ви обогати досегът със случаи от разнообразни посоки на съдовата хирургия?
Знаете ли, през последната година все по-често се възнамерявам над това, че съдовата хирургия е една необятна компетентност, която има допирни точки с всички други отделения в една многопрофилна болница. Все отново, дано напомним, че кръвоносни съдове има на всички места в човешкото тяло. С развиването на технологиите и медицинските произведения изключително при интервенционалните – безкръвните процедури, стана допустима интердисциплинарната колаборация с сътрудниците от другите отделения. Именно работата ми в такива огромни многопрофилни болнични структури ми даде късмет освен да видя до каква степен се простират опциите на съдовия хирург, само че и да проследя резултатите от работата ни.
След този добит опит и няколко квалификации в чужбина какви са упоритостите Ви за развиването на Отделението по съдова хирургия в УМБАЛ „ Канев “- Русе?
Това, над което ще работя интензивно, е въвеждането и рутинното използване в практиката на съвременни, безкръвни и безболезнени способи за лекуване на пациенти със съдови болести. Основната цел на Отделението по съдова хирургия в УМБАЛ „ Канев “ е да предоставяме здравна помощ на европейско и международно равнище, като по този метод да затвърдим мястото си на водещ съдово-хирургичен център в България.
Как избрахте тематиката за дисертацията си – подходи за лекуване на пациенти с варикозна болест?
Любопитен факт е, че още преди 15 години при първичното разискване на вероятните разновидности за тематика с научния ми началник проф. Захариев, взехме решение да стартира разработка на нов способ за лекуване на пациенти с сериозна исхемия на долните крака, дължаща се на задръстване на хранещите артерии – дистална венозна артериализация. Тъй като това е метод показан единствено за пациенти, при които са изчерпани всички други способи за лекуване, в границите на 2 години успяхме да третираме едвам 5 заболели. Това беше повода да преосмислим тематиката на докторантурата. От една страна поради моя интерес към венозната патология. От друга страна се оказа, че има забележителен брой пациенти и това е причина за приемането на задоволителен размер данни, въз основата на които могат да се вършат разбори и да се извлекат достоверни и научно обосновани заключения. Така взехме решение да променим тематиката и аз се насочих към варикозната болест в цялата й многостранност и значителност.
Имате усещания от пациенти в друга възраст и с разнородна патология. Търси ли съгласно Вас българският пациент в точния момент консултация със съдов хирург и ангиолог спрямо нуждаещите се пациенти в развитите страни на Европа?
Факт е, че не са доста пациентите, които търсят в точния момент лекарска помощ в България. Моето мнение е, че всеки пациент е на първо място човек, които е неповторим, носи в себе си своите страхове, проблеми и има построено лично мнение по кое време би трябвало да стартира лекуване. В този ред на мисли желая да отбележа, че една част от болните се обръщат към доктор в началните стадии на болесттите, до момента в който други го вършат в напредналите стадии, когато опциите за лекуване са лимитирани, а резултатите – незадоволителни.
Най-голямо усещане ми вършат хората от поколението, което е в пенсионна възраст. На моя въпрос „ Защо идвате толкоз късно? “, те нормално дават отговор „ Защото до момента чаках да ми мине “ или „ За да не тормозя децата “. С цялото ми почитание към тези хора поради тяхното мъжество и жертвоготовност, бих си разрешил да насочва молба към тях и техните близки да не подценяват здравословното си положение и да не се двоумят да потърсят незабавно лекарска помощ, когато не се усещат добре. Та нали цялостен живот са се грижили за нас, работили са, строили са, изграждали са страната ни, в този момент ние сме тези, които би трябвало да им се отблагодарим, всеки както може.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Свободното си време избирам да извозвам със фамилията си. За страдание, това не се случва толкоз постоянно, колкото ни се желае, поради обстоятелството, че моята брачна половинка също е доктор. Натовареността при нас е огромна – имаме наряди, разположения, рядко на празници сме свободни и двамата. Точно поради това, когато имаме опция, се стремим да прекарваме пълноценно времето си с нашия 5-годишен наследник.
Кои са полезностите, на които държите най-вече в персонален и професионален проект?
Честност, взаимност, жертвоготовност. Да поставиш близкия, приятеля, пациента или сътрудника си пред своите лични ползи и стремежи. За страдание, напоследък срещам все по-малко хора, които имат тези добродетели.
Удовлетворен ли сте от работата си в УМБАЛ „ Канев “, какво бихте желал да пожелаете на сътрудниците си, с които сте дружно?
Аз съм извънредно благополучен, че в моя град Русе попаднах на колектив от стойностни, работливи и знаещи хора. Визирам както лекарите, по този начин и сестрите и санитарите от Отделението по съдова хирургия “ в УМБАЛ „ Канев “. Много рядко се случва сред личния състав да няма интриги, кавги или разделяне на „ тимове “. Колкото и нескромно да звучи, при нас е тъкмо по този начин и това може да бъде доказано от нашите пациенти, които постоянно показват своето удивление от положителния микроклимат на етажа. От все сърце им искам да са здрави, неуморими и в никакъв случай да не губят вяра, когато ориста ни слага пред тежки тествания. Когато имаше компликации, моят татко, който дълги години бе шеф на отделението, обичаше да споделя: „ И това ще мине “...
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Стоян Генадиев приключва Медицински университет София през 2007 година Специалност „ Съдова хирургия “ придобива през 2014 година През 2015 година сполучливо пази докторантура на тематика “Избор на способ за лекуване на пациенти с варикозна болест ”. Има над 50 научни изявления и известия в наши и непознати научни списания.
От 2007 година до 2015 година работи в Клиниката по съдова хирургия и ангиология към УМБАЛ " Св. Екатерина " в София. През 2009 година става помощник в Катедрата по сърдечно-съдова хирургия към Медицински университет - София. От 2015 година до 2019 година работи като съдов хирург в МБАЛ " Уни Хоспитал " - Панагюрище. От 2019 година практикува в Отделение по съдова хирургия към УМБАЛ " Канев " - Русе, като през декември 2022 година печели конкурс и е назначен за шеф на отделението.
Има над 50 научни изявления и известия в наши и непознати научни списания.
Д-р Генадиев, по какъв начин избрахте да се посветите на съдовата хирургия?
Голяма част от решенията в живота на всеки човек, в това число и изборът на занятие, съгласно мен идват като резултат от една комплицирана композиция от мощно предпочитание, познания и доста труд. Интересът към медицината и по-специално към съдовата хирургия при мен се появи естествено, може да се каже, че той ми е генетично заложен, защото моите родители са лекари. Моят татко доктор Георги Георгиев повече от 30 години е управлявал отделението по съдова хирургия в русенската регионална болница.
Има още един доста значим фактор, който се оказа един тип катализатор на моя избор – това бе едно удобно събитие, което се появи още в студентските ми години и по-късно предопредели моя избор. По време на следването ми в Медицински университет - София започнаха годините на бурно развиване на частното опазване на здравето у нас, разкриваха се нови огромни болнични структури, изключително в столицата. Тъй като изискванията в новите лечебни заведения като материална база, финансови параметри и организация бяха надалеч по-добри от тези в държавните, доста от наложилите се експерти дружно със своите екипи взеха решение да трансформират работните си места. Това докара до „ обезкървяване “ на част от държавните структури, както се случи и с Клиниката по съдова хирургия на УМБАЛ „ Св. Екатерина “ - София.
По тези аргументи още в предпоследната година на висшето си обучение взех решение да стартира работа като доброволец под управлението на проф. Тодор Захариев, на който съм извънредно признателен за помощта, поддръжката и знанията, които ми е дал през годините.
Професионалният Ви път минава през доста и разнообразни клиники – УМБАЛ „ Св. Екатерина “ - София, УМБАЛ „ Александровска “ - София, УМБАЛ „ Уни Хоспитал “ - Панагюрище, както и в лечебни заведения отвън България. С какво Ви обогати досегът със случаи от разнообразни посоки на съдовата хирургия?
Знаете ли, през последната година все по-често се възнамерявам над това, че съдовата хирургия е една необятна компетентност, която има допирни точки с всички други отделения в една многопрофилна болница. Все отново, дано напомним, че кръвоносни съдове има на всички места в човешкото тяло. С развиването на технологиите и медицинските произведения изключително при интервенционалните – безкръвните процедури, стана допустима интердисциплинарната колаборация с сътрудниците от другите отделения. Именно работата ми в такива огромни многопрофилни болнични структури ми даде късмет освен да видя до каква степен се простират опциите на съдовия хирург, само че и да проследя резултатите от работата ни.
След този добит опит и няколко квалификации в чужбина какви са упоритостите Ви за развиването на Отделението по съдова хирургия в УМБАЛ „ Канев “- Русе?
Това, над което ще работя интензивно, е въвеждането и рутинното използване в практиката на съвременни, безкръвни и безболезнени способи за лекуване на пациенти със съдови болести. Основната цел на Отделението по съдова хирургия в УМБАЛ „ Канев “ е да предоставяме здравна помощ на европейско и международно равнище, като по този метод да затвърдим мястото си на водещ съдово-хирургичен център в България.
Как избрахте тематиката за дисертацията си – подходи за лекуване на пациенти с варикозна болест?
Любопитен факт е, че още преди 15 години при първичното разискване на вероятните разновидности за тематика с научния ми началник проф. Захариев, взехме решение да стартира разработка на нов способ за лекуване на пациенти с сериозна исхемия на долните крака, дължаща се на задръстване на хранещите артерии – дистална венозна артериализация. Тъй като това е метод показан единствено за пациенти, при които са изчерпани всички други способи за лекуване, в границите на 2 години успяхме да третираме едвам 5 заболели. Това беше повода да преосмислим тематиката на докторантурата. От една страна поради моя интерес към венозната патология. От друга страна се оказа, че има забележителен брой пациенти и това е причина за приемането на задоволителен размер данни, въз основата на които могат да се вършат разбори и да се извлекат достоверни и научно обосновани заключения. Така взехме решение да променим тематиката и аз се насочих към варикозната болест в цялата й многостранност и значителност.
Имате усещания от пациенти в друга възраст и с разнородна патология. Търси ли съгласно Вас българският пациент в точния момент консултация със съдов хирург и ангиолог спрямо нуждаещите се пациенти в развитите страни на Европа?
Факт е, че не са доста пациентите, които търсят в точния момент лекарска помощ в България. Моето мнение е, че всеки пациент е на първо място човек, които е неповторим, носи в себе си своите страхове, проблеми и има построено лично мнение по кое време би трябвало да стартира лекуване. В този ред на мисли желая да отбележа, че една част от болните се обръщат към доктор в началните стадии на болесттите, до момента в който други го вършат в напредналите стадии, когато опциите за лекуване са лимитирани, а резултатите – незадоволителни.
Най-голямо усещане ми вършат хората от поколението, което е в пенсионна възраст. На моя въпрос „ Защо идвате толкоз късно? “, те нормално дават отговор „ Защото до момента чаках да ми мине “ или „ За да не тормозя децата “. С цялото ми почитание към тези хора поради тяхното мъжество и жертвоготовност, бих си разрешил да насочва молба към тях и техните близки да не подценяват здравословното си положение и да не се двоумят да потърсят незабавно лекарска помощ, когато не се усещат добре. Та нали цялостен живот са се грижили за нас, работили са, строили са, изграждали са страната ни, в този момент ние сме тези, които би трябвало да им се отблагодарим, всеки както може.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Свободното си време избирам да извозвам със фамилията си. За страдание, това не се случва толкоз постоянно, колкото ни се желае, поради обстоятелството, че моята брачна половинка също е доктор. Натовареността при нас е огромна – имаме наряди, разположения, рядко на празници сме свободни и двамата. Точно поради това, когато имаме опция, се стремим да прекарваме пълноценно времето си с нашия 5-годишен наследник.
Кои са полезностите, на които държите най-вече в персонален и професионален проект?
Честност, взаимност, жертвоготовност. Да поставиш близкия, приятеля, пациента или сътрудника си пред своите лични ползи и стремежи. За страдание, напоследък срещам все по-малко хора, които имат тези добродетели.
Удовлетворен ли сте от работата си в УМБАЛ „ Канев “, какво бихте желал да пожелаете на сътрудниците си, с които сте дружно?
Аз съм извънредно благополучен, че в моя град Русе попаднах на колектив от стойностни, работливи и знаещи хора. Визирам както лекарите, по този начин и сестрите и санитарите от Отделението по съдова хирургия “ в УМБАЛ „ Канев “. Много рядко се случва сред личния състав да няма интриги, кавги или разделяне на „ тимове “. Колкото и нескромно да звучи, при нас е тъкмо по този начин и това може да бъде доказано от нашите пациенти, които постоянно показват своето удивление от положителния микроклимат на етажа. От все сърце им искам да са здрави, неуморими и в никакъв случай да не губят вяра, когато ориста ни слага пред тежки тествания. Когато имаше компликации, моят татко, който дълги години бе шеф на отделението, обичаше да споделя: „ И това ще мине “...
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ